Герои на докторите

Снимка + лика на човека, който използвате:

Име:

Прякор:

Години:

Семейство:

Години стаж:

Специалност:

Външен вид:

Характер:

История:

Допълнително:

Заглавие: Д-р Мелани Доун Чет Мар 08, 2012 10:17 pm

~Досие~

Miranda Kerr

Д-р Мелани Доун
(Мел, Доун и др.)
на 22,
стаж 2 години
изследва болестите и прави лекарства за тях..

Осиновена е на 2 годинки и не знае нищо за биологичните си родители. Приемното й семейство е мъртво, освен сестра й, с която не се е виждала, нито чувала от години..

Мелани има кафява коса, дълга до раменете - нежна като коприна, мека като памук. Бързо расте, но тя се подстригва доста често. Очите й са сини, като два океана. Висока е 1,74м. , тежи 73кг и има дълги красиви крака. Надарена е с нежни извивки на тялото, а кожата й е с лек загар. Гърдите й са с нормална големина, нито много големи, нито много малки. Има сладко дупе.. Тя е с делови вид през повечето време. Косата й обикновено е на кок, и въпреки това Мел носи тесни дънки и прилепнали блузки, макар и много рядко..

Герои на докторите 4497397f

~Преди 7 години~
Отворих очи. Бях на леглото си вкъщи, а до майка ми (Сидни) стоеше висок мъж, на около 25 години с бяла престилка. Доктор. Но какво правеше тук? В главата ми се изстреляха толкова въпроси, че се обърках изцяло. Не знаех дори коя дата сме. Всичко беше като в черна, бездънна яма..
- ..но докторе, това е невъзможно! Мелани никога не би го направила! - продума майка ми. За какво си говореха? Нима бях направила някоя глупост.. отново? Леко се раздвижих и усетих нещо върху китките си. Стрелнах поглед към тях и видях, че бяха превързани. На тях имаше червени петна. Какво се бе случило? Неволно посегнах към врата си и докоснах верижката - подарък от.. Рен. Тогава се сетих. Вечерта след катастрофата. Вечерта след която той умря..
- Съжалявам госпожо Доун, но тя се нуждае от спешна помощ. Не можем да й позволим да се нарани отново! - настоя докторът. За какво говореше? Нима бях посегнала на живота си?? Да, бях депресирана и не излизах от стаята си цяло лято, но никога не бих се наранила.
- Но.. - Сидни се опита да продължи, но доктора я стрелна с гневен поглед и тя млъкна. По лицето на майка ми се стекоха няколко сълзи. Макар и да ме бе осиновила, тя ме обичаше като свое дете. Погледа й се стрелна към мен, когато усети че съм будна. Седна до мен на леглото и помилва лицето ми.
- Миличка.. - промълви тихо през сълзи тя. - Доктора трябва да ти каже нещо.. - продължи едвам, едвам.. Той се приближи към леглото и започна да говори с натежал от вина, като че ли глас, но й леко задоволство.
- Изглежда вие госпожице Доун имате склонност към самоубийство. - посочи китките ми и се усмихна дяволито, докато майка ми не го гледаше. - Взели сте и свръх доза.. - продължи. Очите ми се разшириха от изумление. Никога, никога, не бих взела свръх доза. Никога не бих посегнала към наркотици. Какво ставаше тук?? В какво се бях превърнала?
- Затова ви изпращаме в клиника за лечение. - прекъсна мислите ми и ме накара да го изгледам още по изненадано. Думите направо ме смазаха. Нима бях толкова зле? По лицето ми се стекоха няколко сълзи, а Сидни ме прегърна.
- ..но аз не съм! Не бих.. - погледнах със сълзи към китките си. Разплаках се още повече, когато си спомних за Рен, целият в кръв.
- Мила.. съжалявам.. - разплака се. - ..знам, че Рен бе скъп за теб, прекалено скъп, но защо трябваше да го правиш?! - каза.
- Изглежда би го направила.. - прекъсна ни докторът и се обърна към Сидни. - Госпожо Доун, още утре ще я приберем. - продума, а майка ми го заведе при баща ми. Вратата на стаята ми се затръшна зад тях и ме подтисна още повече. Сърцето ми се сви и се разплаках..

~Преди 2 години~
Влязох в кабинета му и седнах на един стол.
- Е, значи искаш да работиш тук? - попита той с тежък глас и подла усмивка, която никак не му отиваше. Аз само му кимнах положително.
- Има ли някаква уловка, госпожице? - попита. - Нима някой би искал да работи в клиника, изписан едва преди една година от нея? Като се има и предвид, че често трябваше да те укротяваме.. - продължи и си лепна любопитно изражение. Не знам беше ли искрен или повечето му физиономии са изкуствени..
- Няма уловка. - уверих го и се усмихнах фалшиво. - Пък и съм нов човек. Определено всичко преживяно тук ме промени.
- Хубаво. - продума той с леко съмнение в гласа. - Наета сте..

~Сега~
Оставих чантата и ключовете на масичката до вратата и седнах на дивана. Замислих се за деня преди 7 години, когато ме вкараха в клиника. Не ми трябваше много, та да се сетя, че всичко е нагласено. Още не знаех причината за това, което ми причиниха, но бях на сто процента убедена, че те убиха приемното ми семейство и ме вкараха в клиниката нарочно. Имаше време, в което дори аз започнах да им вярвам.. Беше ужасно, всичко.. Дават лекарства на някои пациентите, като така не ги лекуват, а им промиват мозъците.. Но това вече нямаше значение.. Щях да разбера какво става на това място и нямах намерение да се откажа, поне не толкова скоро. Изведнъж телефонът звънна и ме изтръгна от мислите ми. Вдигнах го:
- Ало? - казах и когато чух гласа му ме полазиха тръпки. Да, това определено бе мъжът, който съобщи "добрата" новина на майка ми преди 7 години. Сега вече можех да се срещна лице в лице с него и този път да не съм жертва..

Мел е мила и дружелюбна, но противоположно на това тя може да е отмъстителна и дори да се държи като кучка. Преживяното преди години й повлияло, най-вече смъртта на момчето, което обичала. Това й пречи да се сближава с който и да е и я прави недостъпна. Въпреки това има искрица надежда, че всичко може да се обърне в нейна полза и да преодолее тежкото си минало..

Герои на докторите MIRANDAKERR

Одобрена си и добре дошла.

П.С.: Сменям името ти на Мелани Доун.

» Герои на мъртавци
» Герои на пациентите
» Герои на вампирите
» Герои на демоните
» Герои на Админите и Модераторите